Гаетано Доницети
(1797-1848)
- Гаетано Доницети – снимка Уикипедия
Доменико Гаетано Мария Доницети (Domenico Gaetano Maria Donizetti) е италиански композитор от XVIII век, известен преди всичко със своите опери. Най-популярни от музикалните му творби са “Любовен еликсир” (1832), “Лучия ди Ламермур” (1835), “Фаворитката” (1840) и “Дон Паскуале” (1834). Наред с Белини и Росини той е водещ композитор на опери белканто.
Гаетано Доницети е роден 29 ноември 1797 в италианския град Бергамо в доста бедно семейство. Като момче пее в хора на катедралата „Санта-Мария Маджоре“, в градската капела и учи в провинциалното училище. На 6 ноември 1806 постъпва в “Благотворителното музикално училище” както първоначално се е наричала консерваторията в Бергамо. Тя е открита 12 март 1805 година и е първата в Ломбардия. Миланската консерватория възниква едва през 1808. Основател и ръководител на консерваторията е Йохан Симон Майер, който е много добър композитор.
Доницети скоро става най-добрия ученик. Той възприема бързо всичко, което учи по теория и композиция, работейки много усърдно и упорито. Въпреки всичко обаче той има един недостатък, заради който две години по-късно го изключват от училище. Фактът, че той е много слаб глас не оставя място за надежда да направи кариера като “велик певец”. Условието, при което се приемали ученици за безплатно образование било да имат красив или поне добър глас.
Само благодарение на Майер Гаетано Доницети може да продължи образованието си до 1815 година. По негов съвет Доницети избира консерваторията в Болоня и продължава да учи. Като изпитна работа през юни 1816 написва Симфонията в до мажор за пълен оркестър. За първи път тя е изпълнена на концерт, организиран от маестрото Майер в полза на едно семейство, пострадало от пожар и останало без дом.
Младият композитор продължава да търси своя път в театъра, като пише през цялото време и колкото е възможно повече. От юли 1824 до 1 юни 1828 пише десет опери, а през целия си живот – 74. През този период се запознава с 16-годишната дъщеря на известния адвокат Луиджи Васели, и се влюбва в нея. Вирджиния е нежно, миловидно и грациозно момиче с превъзходно възпитание. Тя има красив глас, пее и свири на пиано. На 1 юни 1828 година Гаетано Доницети се жени за нея в църквата Санта-Мария ин Виа. Любовта обаче не пречи на неговата работа. Нещо повече, тя изглежда го вдъхновява дори повече. Лекотата, с която Доницети съчинява музика, е поразителна и буди възхищение.
След като драмата на Виктор Юго се появява в Италия Доницети веднага оценява нейния сюжет и пише музика за нея. Но премиерата на операта, с интензивни драматични конфликти, не се харесва на публиката – цялата музика, либретото, певците, костюмите и декорите. Критиката е категорична и безпощадна. Въпреки това той я поставя 33 пъти по време на сезона. Това е разбираемо – партитурата, макар и да подбужда певците към напрежение в някои интензивни сцени и да изисква усилия за гласа, съдържа голяма красота. Целият пролог и по-голямата част от второто действие са написани с истинско вдъхновение, отличавайки се с безупречна форма и превъзхожда много от достиженията на съвременната оркестрация.
За три месеца Гаетано Доницети губи майка си и баща си, детето си и жена му се разболява от холера. Не след дълго умира и Вирджиния. Той се чувства сам и изгубен, струвало му се, че никога повече няма да бъде щастлив. Само изкуството го спасява от самоубийство. Постепенно отново се връща към своята работа, идват проблемите, изкушенията и животът му продължава.
През април 1842 година Доницети отива във Виена. Там приема много примамливото предложение да заеме поста на придворен композитор, домакин на царските камерни концерти (с което преди това се занимавали Хайдн и Моцарт). В началото на юли се връща в Бергамо. В действителност го безпокои и го угнетява мисълта за симптомите на неговата болест, които вече били започнали да се проявяват и го карали да се чувства все по-слаб. От този момент мисълта за смъртта не го напуска, което се отразява и на неговото творчество.
След много красивата музика в “Дон Паскуале” (1834) през същата година Доницети пише последната си опера „Дон Себастиян“. Но заболяването му прогресира и на 8 април 1848 година в 5 часа следобяд Доницети умира.